Познаването на онтогенетичното развитие е от голямо практическо значение за мотивация на действията в процеса на обучение на кучето.

Първият период обхваща времето от раждането до двадесет и първия ден. Това е периодът на безусловнорефлекторната адаптация . Новороденото е със затворени очи и ушни проходи. Движенията са пълзящи и некоординирани. Кученцето не е способно за самостоятелен живот. Приблизително на всеки три часа поема майчино мляко (коластра). Отделителната му система не е в състояние да функционира, ако майката не го ближе с език по коремчето и аналния отвор.

Главният мозък на новороденото кученце представлява около 12% от масата на главния мозък на възрастно куче от същата порода. През различните периоди увеличаването на главния мозък не е равномерно. В момента на раждане най-добре са развити тези части на Централната нервна система, които осигуряват регулацията на поведенческите и вегетативните (автономните) функции, необходими за самостоятелно съществуване извън организма на майката. При новородените кученца отсъства характерния за възрастните ритъм на редуване между бодърстване и сън съобразно деня и нощта. Полифазният ритъм на двигателна активност се запазва почти до края на периода и едва около двадесетия ден може да се констатира слаба диференциация между нощ и ден и съответно - покой и активност.

Непосредствено след раждането, от сетивата най-добре функционират обонянието, вкусът, кожно-температурният анализатор и все още несъвършенният вестибуларен апарат. Всички вродени рефлекси като движение на крайниците и тялото, сукането, прозяването - образуват сложна реакция, която се нарича опистотонус . Тя се демонстрира експериментално по следния начин: Ако се поднесе към новороденото специфична остра миризма на йод, спирт или амоняк, то бавно повдига глава, протяга шия, изпъва телцето си, предните крайници се насочват напред, а задните - назад. Тази безусловна реакция е съставна част от бозаенето, при което се привежда в действие комплекс от вродени рефлекси.

На четвъртия ден след раждането кученцето вече е в състояние да открие майка си, ако тя е на по-голямо разстояние, а не непосредствено до него.

На петия ден се образува условна двигателно-левкоцитна реакция : Около петнадесет минути преди поредното кърмене, което се осъществява приблизително на всеки три часа, кученцето започва да се движи и да издава звуци, а нивото на левкоцитите в кръвта се повишава.

Около петнадесетия ден след раждането се проявяват ориентировъчните реакции към звук и светлина. С проглеждането и отварянето на слуховите канали се увеличава възможността за още по-пълно възприемане на околния свят на базата на образуването на множество условнорефлекторни връзки. Все още водещ анализатор остава обонянието.

Около двадесетия ден кученцето вече е в състояние да стои на краката си. Пълзенето преминава в ходене, а по-късно и в бягане. То се отделя на по-голямо разстояние от майка си и постоянно изучава заобикалящата го среда. Започва формирането на отбранителните условни рефлекси. Поради несъвършенство на дългосрочната памет през този период е почти невъзможно да се прилага обучение. Командите трябва да се повтарят многократно и да се подкрепят единствено с хранително поощрение. Забраната и наказанието са абсолютно неефективни.

Вторият период обхваща времето от двадесет и първия ден до тридесет и петия ден след раждането. Това е периодът на условнорефлекторната адаптация . Показателите на слуха са почти еднакви с тези на възрастното куче. Условните рефлекси вече могат да се образуват не само чрез хранително поощрение, но и чрез прилагане на методи, ангажиращи отбранителното поведение.

Третият период обхваща времето от тридесет и петия ден до три месечна възраст. Нарича се период на екзалтацията . Той е най-същественият за обучението на кученцето. Подвижноста се увеличава, оформя се дневният ритъм на двигателна активност. Условните рефлекси се образуват много бързо, особено ако са подкрепени с хранително поощрение.

Около четиридесетия ден започва да се проявява по-сложна форма на ориентировъчни реакции, базиращи се не само на контактни, но и на дистантни анализатори. Когато отглеждането и възпитанието на кученцето се извършва в разнообразна среда, богата на предмети и дразнители, се подобряват сензорните възможности, повишават се умствените способности.

Четвъртият период обхваща времето от третия до седмия месец. Това е периодът на формиране на типологическите особености на нервната система . Започват да се обособяват индивидуалните различия. Възникват отбранителните реакции. Кученцето с внимание и съсредоточеност проучва всички нови дразнители. Появяват се първите признаци както на безпокойство, така и на агресивност. Започва формирането на хищническия инстинкт. При умел подход може да се постигне доминантност на отбранителните реакции в активна форма, което е предпоставка за добро в бъдеще служебно куче.