Лабрадора от класическия черен тип е по-компактен и по-хармоничен отколкото кучетата от предишния тип. Добрите представители имат достатъчно дълга шия и къс гръб, което създава впечетление за по-компактно и даже елегантно куче. Интересното е, че при някой представители от този тип няма добра горна линия и опашката е ниско поставена. Костите на кучетата от този тип са достатъчно леки. Те са доста по-зле конструктивно от съвремените лабрадори в рамената и в крупата. Някой от най-известните представители от този тип(особенно мъжки) често са били критикувни за недостатъчната мощ, но при все че изглеждали леки, тези кучета са били достатъчно тежки, здрави и силни. Истински представител на този тип е Ch. Sandylands Tweed of Blaircourt.

.Класическия черен тип все още се развива и в съвременни развъдници – Mardas често представя кучета от този тип.Най-добрите представители на типа – най-известните шоу-кучета от следвоенните години стават крайна цел за много развъдници. Тези развъдчици,които развъждат кучета от класическия черен тип, избягват да явяват кучетата си на изложби в младите класове. Добри представители от този тип се срещат рядко, а докато растът кучетата от типа са неугледни. Малко развъдчици имат търпението да чакат няколко години, но тези, които развъждат този тип знаят, колко хубави са във зряла възраст. Други пък предпочитат този тип, тъй като смятат, че лабрадора по-скоро трябва да изглежда като работно куче, отколкото като екстериорен екземпляр!

Източник