Аналните жлези

Секретът, който се изработва от тези жлези, е със специфична миризма и служи за маркиране.

Лечението на заболявания, асоцирани с аналните жлези дълго време бяха част от ветеринарната практика. Независимо от честотата с която практикуващите ветеринарни лекари се срещат с този проблем, диагностиката и терапията на болестите на аналния сак продължава да бъде объркваща и често погрешно интерпретирана. Грешките се дължат на липсата на познания за нормалното състояние, съдържание и функция на аналните жлези.

Аналния сак е образувание, намиращо се между вътрешния и външния анален сфинктер. То често е наричано "анални жлези", макар че този термин е по-подходящо да се използва за означаване на апокринните туболоалвеоларни жлези, намиращи се в субмукозата на границата между кожата и ануса. Всеки анален сак и изводния му канал, който се отваря латерално на ануса, са покрити със сквамозни епителни клетки.. По вътрешната повърхност се намират множество апокринни жлези, които отделят своя секрет в празнината му. Има и мастни жлези, които са повече по епитела на изводните каналчета.

Секрета на аналния сак се състои от секретите на апокринните жлези, десквамирани епителни клетки, бактерии и мазнини и обикновено се отделя навън когато кучето дефекира. Нормалния цвят варира от жълто към сивокафяво, а консистенцията от течна към вискозна. Течността може да съдържа твърди частици и да е гранулирана. Тези нормални вариации понякога водят до грешна диагноза за "възпаление". Секретът има обикновено зловонна миризма, която вероятно се дължи на бактериалното му разлагане. Тази миризма също варира в широки граници при различните кучета.

Разпространени са мнения, че секретът играе роля за маркиране на територия и че е сексуално привлекателен, но няма научни изследвания доказващи това. Едно изследване на кучки в еструс е показало, че мъжките са били привличани от миризмата на вагиналните изтечения и урината на кучките, но не и от миризмата на секрета от аналния сак / Doty & Dunbar , 1974/. Друго изследване на същите автори не е намерило връзка между хормоналния статус на животните и цвета, обемаи миризмата на секрета.

ПАТОФИЗИОЛОГИЯ

Патофизиологията на заболяванията на аналния сак не е добре позната. Те могат да бъдат разделени на пренапълване, възпаление /сакулит/, абсцес и неоплазия. Предразполагащи фактори за пренапълване са намален мускулен тонус при малки и затлъстели кучета, хронична диария и увеличена секреция, съчетана с генерализирана себорея. Логично е да се предположи, че много меките изпражнения не притискат достатъчно аналния сак и не водят до изпразването му. Понеже изводния канал е релативно малък, всеки проблем, водещ до възпаление и едем на перианалната област може да предразположи към пренапълване вследствие частично запушване на изводните канали. Задържането на секрета може да стане предпоставка за възпаление, но не винаги. Абсцеса е обикновено следствие от сакулит.

КЛИНИКА

Признаците са подобни при пренапълване, сакулит и абсцес. Най често те са близане и чесане на перианалната област, тътрене на дупето, дискомфорт при сядане, болка. Трябва да се отбележи, че много заболявания имат подобна клиника. Ухапвания от бълхи например често водят до сърбеж в основата на опашката. Атопичен дерматит и хранителни алергии също водят до перианален пруритус. Други заболявания с подобна клиника са вагинит, проктит, перианална фистула, паразитози, перинеална херния и др. Кучетата със сакулит имат повишена гъстота и обем, както и силно неприятна миризма на секрета. Тези изтечения са често гнонйни, а понякога и кървави. Може да има еритема и влажен дерматит в тази област. Аналния сак обикновено е с увеличен размер при пренапълване, но може да не е уголемен при сакулит. При абсцес има зачервяване, оток, болка и фистула при разкъсване на абсцеса. Температурата може да е повишена. Поставянето на диагноза е проблем, понеже има голяма прилика в секрета на на нормалния и заболял анален сак.

ПРЕНАПЪЛВАНЕ

При пренапълване има разширение на единия или двата анални сака, но без данни за възпаление. Поради нормалните различия в големината на аналния сак при различните кучета е трудно да се постави диагноза "пренапълване" чрез палпация. Секретът тогава обикновено е по-гъст и със сив, сивокафяв до кафяв цвят. За да бъде изпразнено съдържанието е необходимо по-голямо усилие, като секрета може да излиза като тънки пръчици. Както беше отбелязано по-рано характеристиките на нормалния секрет варират в широки граници и може да има гъсти изтечения без клиника. Диагнозата следователно трябва да се постави на база клиниката и на второ място отговора след изцеждане на жлезите.

САКУЛИТ

Това е бактериално възпаление. Култури от възпалителен секрет показват растеж на различни бактерии, но тези същите микроорганизми ги има и в нормален секрет. Така че цитологични изследвания и бактериални култури са трудни за интерпретация и са ненужно оскъпяване на лечението. Клинициста трябва да се ориентира повече по симптомите и отговора на терапията, като винаги трябва да се съобрази с другите причини за перманентен сърбеж. При абцедиране си има типична клиника и поставянето на диагноза е лесно. Кожата е зачервена, гореща, има оток и болка.При руптура има гнойни изтечения.

ЛЕЧЕНИЕ

При пренапълване се изисква отстраняване на секрета чрез внимателно притискане с пръсти. За предпочитане е това да стане като показалеца е в ректума. Ако проблема е само пренапълване, то той се решава веднага след отстраняване на секрета. В случаите когато това често се среща, трябва да бъде потърсена предразполагаща причина. Препоръчва се затлъстелите кучета да отслабнат, а диетата да съдържа повече влакнини. Болестни процеси /алергии например/, които предразполагат към перианален едем и последващо частично запушване на изводните канали, трябва да бъдат идентифицирани и лекувани.

При кучета, които имат често пренапълване може да се прави периодично изпразване чрез притискане. Тази процедура не бива да се прилага при асимптоматични пациенти. Редовното притискане може да доведе до възпаления и не се препоръчва.

Терапията на сакулит включва изпразване на сака и промиване със стерилен солев разтвор. Ако има болезненост, процедурата може да изизква седация и аналгезия. След промивката през изводния канал може да бъде прилаган антибиотичен лосион. Понеже са лесни за употреба, в практиката много често се използват интрамамарни препарати. Важно е да се напомни, че повечето от тях съдържат кортикостероиди.Понеже се предполага, че сакулита е бактериален процес, не е уместно да се ползват кортикостероиди освен за кратък срок. Ако абсцеса на аналния сак е отворен, то се правят промивки с недразнещи дезинфектанти. Ако не е, може да се наложи хирургическо отваряне вентрално.

Понякога се налага и употреба на системни антибиотици, освен тези прилагани локално.

Постоянно повтарящи се пренапълвания, сакулити или абцедиране могат да доведат до необходимост от отстраняване на аналния сак. Усложненията след тази процедура не са чести, но може да има незадържане на изпражнения в резултат на травма на аналния клон на n . pudendus , или да се образува фистула след непълно отстраняване на аналния сак. Понеже незадържането на изпражненията е сериозен проблем, който често води до евтаназия, то това възможно усложнение винаги трябва да бъде обсъждано и да се предпочита медикаментозно лечение. Неоплазията е абсолютна индикация за отстраняване на аналния сак.

Аналната сакулоектомия е била традиционно компонент от третирането на перианална фистула при кучетата. Най-новите изследвания показват, че хирургическото третиране на това заболяване и асоциираните с него неврологични последствия могат да бъдат избегнати при много пациенти чрез употреба на циклоспорин / Matews & Sukhiani 1997/.Третираните с циклоспорин кучета са имали значително подобрение с чувствителна редукция на възпалената кожна повърхност и намаляване на дълбочината на фистулата. При контролната група е имало задълбочаване на заболяването за същия период. Пълно заздравяване на перианалната фистула е имало при 85% от третираните кучета. Неповлиялите се кучета са изисквали допълнително третиране с циклоспорин или хирургично лечение. Хирургичната намеса е била по-лека и по-малко радикална, когато е била предшествана от циклоспорин.

НЕОПЛАЗИЯ

Единствената описана неоплазия е аденокарцинома на апокринните жлези на аналния сак.Среща се предимно при възрастни женски и е типично наличието на плътни маси вентролатерално на ануса. Тези тумори често секретират паратиреоиден хормон, което води до хиперкалцемия, хипофосфатемия, полидипсия, полиурия. Хирургическото отстраняване е добро лечение ако няма метастази. Ако вече ги има, може да се опита и те да се отстранят. Аденокарциномите на апокринните жлези са много злокачествени и има чести рецидиви.В някои случаи е опитвана химиотерапия, но са необходими бъдещи изследвания за доказване на ефикасността и.

Заболявания на аналния сак има, макар и много по рядко и при котки.Патогенезата, клиниката и лечението са подобни на описаните при кучетата.

предоставено от www.dog.bg

Източник