Училище за кучета по … 25 000 евро

Как кутрето се превръща в професионален водач на слепи хора

Само след месеци голдън ретривърът Грейс ще започне истинска работа като куче-водач. Снимка: авторката

Животът на Грейс и Грима е различен от този на повечето кучета. Вместо да играят безгрижно със стопаните си, те ходят на училище. Вместо да преследват кварталните котки, свикват да живеят с тях. Учат се на дисциплина, концентрация и отговорност, защото след време от техните решения ще зависи животът на един човек. Грейс и Грима се обучават за водачи на слепи граждани, в единственото у нас училище за кучета-водачи към фондация „Очи на четири лапи”.

Когато вратата на училището се отваря, в коридора вместо кучета се появяват няколко лениви котки. От вътрешните помещения се чуват крясъци на папагали. Оказва се, че тази менажерия не е случайна. Животните са там с цел социализация. Кучетата трябва да свикнат с тях, за да не се дразнят или разсейват, ако ги срещнат навън. Тогава те трябва да са напълно концентрирани в работата си, защото бъдещият им стопанин ще разчита най-вече на решенията, които те взимат.

Идеята да се създаде българско училище за кучета-водачи е на Албена Алексиева, учредител и председател на фондация „Очи на четири лапи”. Журналист по професия, Албена е една от 18-те хиляди незрящи хора в България. Губи зрението си на 13-годишна възраст. През 1999 година Албена получава куче-водач от чужбина. „Това ми даде ново самочувствие, ново усещане за свобода, за възможности, разказва тя. Тогава си дадох сметка, че сигурно има много слепи хора в България, които биха искали да живеят и работят с куче водач, но няма да могат да си го позволят, защото като чужденци трябва да си го купят от задгранично училище.” Подобни организации в Европа предоставят кучетата безвъзмездно на слепи граждани от страната, в която са базирани. Ако обаче чужденец иска да вземе куче-водач, трябва да плати за него 25 000 евро – цена, непосилна за българските стандарти. Единственият вариант незрящите у нас да могат да получат куче-водач безплатно е европейският пример да се приложи в България. Такава е и идеята на „Очи на четири лапи”. С помощта на спонсори, доброволци и много желание от фондацията успяват да осъществят целите, които са си поставили. Училището за кучета-водачи вече работи на пълна пара. Има инструктори, достатъчно приемни семейства, доброволци. Пет обучени кучета са предоставени безплатно на новите си стопани – незрящи хора, чиито живот вече се променя. „И това е само началото”, казва Албена.

Грима е от породата лабрадор ретривър. Снимка: авторката

Да превърнеш едно кутре в професионално куче-водач обаче не е лесна задача. Процесът е дълъг, изисква много време и усилия, а и не от всяко куче може да стане водач. Най-подходящите породи са голдън и лабрадор ретривъри, заради уравновесеността, спокойния нрав и адаптивността им. „Адаптивни означава, че за разлика от немската овчарка, която силно се привързва към стопанина или инструктора си, лабрадорът и голдънът лесно преминават от един стопанин към друг, тях това не ги натоварва психически, не страдат по предишния си собственик”, обяснява Мартина Маринова, дипломиран инструктор на кучета-водачи. След като навършат около два месеца, кученцата, подготвяни за водачи, се отглеждат от приемно семейство. Хора, които доброволно се грижат за тях в продължение на една година, а фондацията им осигурява храна и всичко необходимо за гледането на кучето. След този срок кучетата се обучават в рамките на 6-8 месеца в училището и едва след това се предават на бъдещия стопанин.

Първата година, през която кучето е при приемното семейство, е ключова, защото тогава се изгражда целият му характер и поведение. Временните стопани не бива да третират кучето като домашен любимец, трябва да го обичат, но не и да го глезят и да му позволяват своеволия. Защото служебното куче трябва да е изключително дисциплинирано. „Разбира се, че е трудно да спазваш всичките правила, при все че тези влажни очи непрекъснато те гледат”, казва Мартина, но добавя, че никога не си е позволявала да наруши правилата. Самата тя първоначално е била доброволец, приемно семейство на голдън ретривъра Амбра, първото куче, което влиза в програмата. От фондацията забелязват, че е ентусиазирана от идеята и я изпращат на обучение в Москва, където Мартина завършва курсове за инструктори. Връща се в София, за да превърне обучението на кучета-водачи в своя професия.

Мартина тренира с Грейс на полигона на училището. Снимка: авторката

Освен Мартина в училището има още двама инструктори, с които кучетата преминават различните периоди на обучение. Още докато са в приемните семейства, бъдещите водачи имат общ курс по послушание. Инструкторът по послушание води цяла група от млади кучета из града, возят се на трамваи, на метро, на влак, срещат се с всички ситуации, в които впоследствие ще трябва да работят.

Същинският курс отнема между 6 и 8 месеца, а системите на обучение са две – руска и западна. При първата кучетата се учат да запомнят определени маршрути, тоест – да водят по памет. „Кучето знае маршрута до поликлиниката, до банката, до аптеката. Излизайки от вкъщи стопанинът му казва само крайната цел, „поликлиника” или „магазин”, и кучето води по памет, съблюдавайки и избягвайки всички препятствия по пътя, обяснява Мартина. Имаме ориентири, които се слагат на възлови места, на кръстовища, за да може човекът наистина да се ориентира къде се намира по своя маршрут.”
При западната методика кучето води по команди, казва му се дали да върви наляво, надясно, къде трябва да се завие, а то отново следи и заобикаля всички препятствия по пътя си. „При командната система кучето не знае къде отива, затова човекът трябва да е много наясно със ситуацията и много точно да се ориентира сам”, казва Мартина.

В последния етап кучето и бъдещият стопанин се обучават заедно в рамките на две седмици. През първата се работи в училището, където човекът и кучето свикват един с друг, овладяват основните принципи на работа. През втората седмица курсът продължава на мястото, където живее стопанинът. Там с помощта на инструктора се изработват първите маршрути, по които кучето и стопанинът ще се движат.

Първата немска овчарка, която се обучава в училището, се опознава с други видове… Снимка: авторката

Дори и след като незрящият човек получи кучето обаче, от фондацията продължават да осъществяват контрол. „Ние си запазваме собствеността над кучето де юре, а слепият човек е негов пожизнен ползвател, обяснява Албена Алексиева. Това е необходимо, за да можем да си запазим юридическия контрол над грижите за кучето, над това дали то се използва по предназначение. Има хора, които просто превръщат кучетата си в домашни любимци, не ги използват по предназначение, което означава, че те ощетяват някой друг, който би ползвал това куче.” В България обаче засега няма такива случаи. А хората, сдобили се с куче-водач, наистина оценяват това, което им се дава.

Мартина и Грима по време на тренировка. Снимка: авторката

Мартина си спомня сълзите в очите на жена от Харманли, която през 2005 г. получава първото обучено тук куче, Амбра. По това време жената е на 35 години, загубила зрението си пет години по-рано. „Пет години живее в абсолютен мрак, затворена вкъщи, зависеща изцяло от сина си тийнейджър и от безкрайно ангажирания си с работа съпруг, да я изведат на разходка, да подиша въздух. Тя е един динамичен, общителен човек и изведнъж тази рязка промяна просто я беше смачкала и затворила в себе си”, разказва Мартина. Затова, когато разбира, че ще получи куче, щастието й е огромно. При предаването на кучето заедно с Мартина тренират, разработват маршрути, обикалят улиците на Харманли, по които жената някога се е движела свободно. „Беше през декември – студено, мрачно, всеки се свил, иска да се прибере вкъщи, тя седи, обърнала лице към небето, дъждът я вали и тя казва: „Господи, аз от пет години не съм усещала това, от пет години не съм тичала”, спомня си Мартина. С Амбра животът на жената значително се променя. Според Мартина това е и отплатата за труда и грижите на всички, благодарение на които обикновеното куче се превръща във водач и спътник на човека.

Повече информация за „Очи на четири лапи” можете да намерите на www.e4p-bg.com

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.