Техника на храненето.

След раждането основната храна за кученцата е майчиното мляко. Отличава се с добра усвояемост и голяма хранителност. По състав на основните компоненти превъзхожда млеката на много от селскостопанските животни. Бейнс (Baines, 1981) установява, че в 100 гр кучешко мляко се съдържат 8,1 гр белтъчини, 9,8 гр мазнини, 3,5 гр захари, 0,28 гр калций, 0,22 гр фосфор и 120 Kcal енергия.

Мазовер (1960) посочва, че за лактационен период от 43 дни кучките отделят до 33 л мляко. Според Хартл (Hartl, 1970) за същия лактационен период млякото, което отделят женските немски овчарски кучета е около 27 л. При наши проучвания през 1988 г. сме установили, че немско овчарско куче за период от 5-ия до 38-ия ден на лактацията отделя около 26 л мляко. Лактационната крива нараства до 21-ия ден, а секреция на мляко се наблюдава до 45-ия ден. Млечността се влияе в голяма степен от състава на дажбата, нивото на хранене и начинът на отглеждане.

Кърменето на кученцата трябва да продължи не по-малко от 40-45 дни. Ако са повече от 5 на брой, от втората седмица след раждането започва тяхното подхранване. При по-голямо кучило подхранването започва още от 7-ия ден. Според Бьорк (Bjoerck, 1957) пълноценна и добре балансирана е следната смес: 800 мл краве мляко, 200 мл сметана с 12 % масленост, 1 бр яйчен жълтък, 6 гр стирилизирано костно брашно, 4 гр лимонова киселина, 0,6 мг витамин A и 0,0125 мг витамин D. При собствен опит (Атанасов, 1988) с подхранване от 10-ия ден сме получили добри резултати със следната смес: на 1 л сварено краве мляко се добавят 2 сурови жълтъка от кокоши яйца, 5 мл витамин C, малко сол и захар, така че да не се чувства нито соленост, нито сладникавост. Сместа се предоставя с биберон, след като кученцата са изсукали млякото на майката. От 20-ия ден се дават по 2-3 перли рибено масло. Количеството му се увеличава успоредно с възрастта. Редица водещи фирми са разработили и предлагат на пазара изкуствено мляко за кученца. През 1974 г. Муса (Мussa) провежда експеримент, при който контролна група кученца е приемала майчино мляко, а опитната група е хранена с изкуствено мляко. Въпреки еднаквите условия на отглеждане, в края на експеримента, който продължил 30 дни, среднодневният прираст на опитните кученца бил с 23,14 % по нисък от този на кученцата, кърмени от своите майки.

През бременността хранителните вещества са необходими не само за поддържане на организма на кучката, но за развитие на ембрионите. От момента на заплождането в дажбата се увеличава участието на белтъчините, минералните вещества и витамините. След 30-ия ден от бременността се увеличава броят на храненето за сметка на обема на дажбата за всяко хранене. Няколко дни преди окучването апетитът може да спадне. Възможно е да се стигне до пълно отказване на храна. Това е естествено и животното не бива да се насилва или да се предполага, че е болно.

По време на лактация на кучката се дава предимно месо, сирене, суров яйчен жълтък и прясно мляко (ако не предизвиква растройство). Бременната и кърмеща кучка трябва да има постоянно осигурена чиста питейна вода.

Храната трябва да е разнообразна. В противен случай настъпва извращаване на апетита. Появяват се стомашночревни, минерално недоимъчни и витамино недоимъчни заболявания.

 

Източник





{START_COUNTER}