Избор от кучилото

Горе-долу между седмата и осмата седмица кученцата са готови за предаване, при което развъдчикът трябва непременно възможно най-рано да започне с тяхното социализиране. Моят опит сочи, че родените в развъдник кутрета се социализират по-бързо чрез непрекъснатото им пипане и галене от хора. Те свикват с контакта си с хора, привикват на домакински шумове и по този начин стават по-отворени.

Когато човек наблюдава едно кучило, за да си избере кученце, трябва да внимава , зъбите и ушите на кутретата да са чисти, очите им да са бистри и блестящи. Козината трябва да е чиста, здрава и блестяща, ноктите да са късо подрязани. Едно пълно с живот кутре може да донесе много радост в твоя дом. Ако избираш твоето бъдещо семейно куче от едно голямо кучило, трябва да вземеш това, което лично най-много ти импонира. Това може да е кутрето, което първо изскача от сандъка, за да те поздрави, но също така и някое, което в началото е по-сдържано, но после се приближава любопитно, за да види какво става. Кутре, което се свива в някой ъгъл или се държи настрана, едва ли ще се превърне в приятелско и радостно куче.

Ако търсите бъдещо работно куче, трябва да изберете някое по-жизнено, младо куче, което буйно изскача от сандъка. Правилното куче е това, което си взима играчката и я носи, което прави всичко възможно, за да бъде забелязано.То трябва да е по-действено от своите братчета и сестричета, дори и да не изглежда особено хубавичко. Един бъдещ работен лабрадор трябва в идеалния случай да бъде едно кълбо от „бясна” младост, едно куче, което едва след намесата на стопанина си ще бъде вкарано в правия път





{START_COUNTER}